Хорото - най-древното писмо от живи йероглифи

Хорото - най-древното писмо от живи йероглифи

Дата: 11.10.2015г.

Източник: Еклектика

Категория: Народни обичаи, Традиции


Хорото – най-древното писмо от живи йероглифи
Хорото – първото писмо от живи думи

Хороигранието като Мистерийна драма в българския фолклор, за древните ни предци, както и в съвременното орфическото християнство представлява “платното, на което се изографисват писма от живи йероглифи” (или свещени знаци от йеро – свещен и глиф – знак) пред видимите и невидими сили.
Първата писменост, която съществува са именно хората и цялото творение, които се явяват свещени Думи (знаци, образно /въплътено, Омега/ слово), изговорени от Устата на Богът-Слово.
Нашите древни предци познавали езика на Бога, даден на човека при неговото сътворение. Първите хора са общували с Бога на Неговия език, разбиран от Божиите сили – ангелите. Първите хора са можели не само да говорят, но и да пишат. Те са оставили писания, които никой не може да разбере освен този, който познава първичния човешки език, произхождащ от езика на Бога. Този език представлява единство между значение и произношение, между мислене и възприятие, между дух и материя. Това единство е било загубено (за щастие, не безвъзвратно), когато Бог е лишил човеците (или повечето от тях) от Своя език и силата на Своя език, след като хората (в мнозинството си) са се извратили и са отстъпили от божествения порядък. На този език (и при характерното за него състояние на мислене и съществуване) няма нищо невъзможно.
Първата писменост на хората първоначално се явявала най-вече в техните ритуали, свещени танци и обреди. Затова и хороигранията са останали като част от народните обичаи на най-древните народи. Тези народи от зората на човечеството са практикували в ежедневието си първичното Богопоклонение, което съществува преди всяко езичество и религия, това поклонение, което е първичния начин на мислене на човека, а именно почитането на Богът-Слово, Създател на всичко видимо и невидимо (“В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало.” – Св. Евангелие според Йоан). След това писмеността става триизмерна и е закодирана в съдовете и съкровищата на най-древните, след което хората започват да пишат двуизмерно, когато се раждат йероглифите, които са пиктографска (образна) писменост, а в хода на историята на човешкият език, той преминава през различни трансформации и сега повечето езици – или по-точно повечето писмености – са линейни и фонетични, за разлика от цикличните и пиктографски писмености.
Танцът или хорото се явява една своебразна молитва-писмо от образни думи пред Бога и мощно сътворително слово пред Силите, а самите изпълнители на свещения танц са “мастилото” от живи хора, чрез което се “четат” духовните закони на Бога-Слово, които движат битието на всеки човек.

хорото-най-древното-образно-писмо “Особено впечатляващи са българските хороиграния, които пресъздават именно това единство на Живота, от Който всеки е една брънка, съединяваща безкрайния всемирен кръговрат. Космическото хоро със своите вътрешни пулсации и ритъм, със своите извивки и иконографски елементи, потвърждава орфическата концепция за човека като медиатор на микро- и макро-космоса, и общностния организъм изграден по време на ритуалното танцуване, като проекция на хармонията и взаимоотношенията на елементите и стихиите във всемира. Движенията на тялото рисуват живи пиктограми и идеограми, като повтарящи и представляващи космическите движения на творческите сили в тракийската космогония. Тялото като сакрален инструмент на духовната символика, заедно с рисунъка на ансамбловите съчетания, живописно рамкира както циклите на космическото време, така и освещава пространството, като го разделя на вътрешно и външно. Множеството кръгове в хороигранието сакрализират пространството, в синхрон на мнгоизмерността на човешкото същество и на света*. (*най-общо – вътрешния и външен човек, сянка и Същност според теологията на Св. Апостол Павел)

“Хороигрането заедно в кръг и прескаченото на огън, символизира първичното сътворение и нашето всекидневно участие в него.“… “Природата на мирозданието играе своеобразен космически танц около трона на Логоса /Словото/, на Когото Тя се явява еманация – огледало на Неговите Думи.”


Този жест изобразява йероглифа за вода, което означава "Божие Слово"

Този жест изобразява йероглифа за вода, което означава “Божие Слово”

Вода - Божие Слово

Вода – Божие Слово

Най-древното изобразяване (изписване) на йероглифа за прослава на Логоса (Богът-Слово)

Най-древното изобразяване (изписване) на йероглифа за прослава на Логоса (Богът-Слово)

a4


n5

Йероглифа за Слънце (слънцето, което осветлява цялата земя, но и душата на човека)

o4

Йероглифът за Храм

Йероглифът за Бог и за Знамение Божие (Богоявление)

Йероглифът за Бог и за Знамение Божие (Богоявление)


българско-хоро-първата-писменост “Като проекция и еманация на Небесата, Подобие на Всевишния, Пресътвореното Ново създание (в природата и в човека), носител на същите характеристики и духовна субстанция като Божествения Родител, се явява тяло от Тялото, явление на вечното Явление. Затова, движенията на елементите са в синхрон с космическите ритми, жестовете на танцуващите следват рисунъка на Божественото творение. Това е така, защото в славословието на орфическата традиция не участват само устата и гласът, но и всички телесни части и функции, като прояви на самото Божествено Слово в своите подобия. Танцуването на всенародните танци като сакрална проява на общността, се реализира в групи, но може и по двама, както и индивидуално. Така според теологията на Св. Ап. Павел и тракийската херменевтика, се осъществява освещаване не само духом, но и телом, на всички участници в Божествените тайни (*“…докле се изобрази във вас Христос.” – Посл. на Св. Ап. Павел до Галатяни 4:19; “…предавайте частите си като оръдия на Правдата …” – До Римл. 6:19).” 14th century: medieval Bulgarian horo dancers - a fresco from the Tower of Hrelyo in Rila monastery, 1334-35. Свещените танци рисуват космическите движения на Логоса, и фонът на хоровите възгласи е като глас от многото води на божествените слова. Всъщност, всяко повествувание на драмата преповтаря и разгръща вселенската драматургия на Словото, разкрива победоносното шествие на Божествените Имена и тяхната еменация всред познатия на човека свят…”

“Отличаващата специфика на сакралното танцуване е, че самото то освещава пространството и затова предхожда земното светилище, което се оформя по-късно в територия на свещената драма. Но е вярна и обратната посока на произход. Вътрешните неизказуеми мистерии, ревностно пазени от погледите на слепите за умозрителното Присъствие, са излизали от Храма, във външното пространство, под формата на народни фестивали, танцови шествия, където в личната територия, самото тяло е храм и инструмент на Образната Реч на вселената.

хоро

Тракийските “огнени” танци съвсем недвусмиелно ни насочват към мистерийното овладяване на стихиите и преминаването отвъд “огнените езици” в духовните измерения, като грабнати в “прегръдката” на Бога… Тракийският танц за разлика от себеизтезанията в езическите и аскетични практики, е тържество и “манифестация” на недосегаемостта и духовната власт на Божия последовател

“Орфикониката (от чиито корени идват познатите ни и до днес уникални български хороиграния) – от “икона” – образ – е изкуството на орфическото изобразяване в жестове и движения на образната Реч на сътворението, което единение на телесните части, вътрешните движения и импулси с невидимите същности на Логоса, носи здраве, енергичност, жизненост и радост на танцуващите.


Цитатите са от “Тракийски Орфизъм I (За Напреднали)”, Цветан Гайдарски, София, 2007

e-mail: pr@rodovzavet.com