Традиционната дреха на българската жена

Традиционната дреха на българската жена

Дата: 15.10.2015г.

Автор: Таня Колева

Категория: Народни обичаи,Традиции



  1. Дрехата - покриване на голотата, недостатъчността на човека, спомен за Рая.
  2. Дрехата не само за красота и топлина, но и като знак.
  3. Новата дреха - ново име, нова същност.
  4. Дрехата - пресътворяване на света, трансформация на материята, от хаос към космос.
  5. Дрехата - територия на жената, нейна градина.
  6. Основни елементи на дрехата.
    1. ризата - небе за българката
    2. горна дреха
    3. престилка
    4. пояс, колан, пафти

1. Дрехата – покриване на голотата, недостатъчността на човека, спомен за Рая.

Дрехата съпътства човек от векове, едва ли някой днес се замисля къде е нейното начало, то е забулено в тайна и мистерия, както и самото Сътворение. Според Битие първите хора в присъствието на Божеството не са имали нужда от облекло. Техни дрехи са били красотата и съвършенството, онази първа невинност, непознаваща същността на злото, грозотата и срама, онова първично състояние на блаженство и пълнота в присъствието на Славата. Отпаднал от Нея, човекът се оказва гол, непълноценен, недостатъчен, смъртен и безславен. Дрехата освен за топлина приема онази духовна функция да покрие тази липса, да придаде завършен, цялостен - Славен вид, възпоменание за рая. Множество метафори свидетелстват за този феномен: ”Облечен в сила и величие... Облекло на радост”. Дрехата се явява като един спомен, заместител на първичната Слава и величие на човека. Красивата дреха е белег на благородство. Затова по традиционното облекло на българката са изобразени мотиви повтарящи мита за Сътворението, а празничните и обредни премени ни впечатляват с великолепието на царските носии.

2. Дрехата не само за красота и топлина, но и като знак.

българска-народна-дреха

„Чрез знакът казваме повече, отколкото можем да разберем, чрез думи”, Ч. Пърс
Дрехата освен за топлина и красота има и своето знаково значение. Тя е носител на информация за личността и определението на човека, за неговия избор, за това какъв е или какъв иска да бъде. По това как е облечен човек може да се определи неговата същност. Може да се съди за личностните му качества, за интелекта, за самочувствието или липсата на такова, за нивото на неговото достойнство. В тази теза е поговорката: "По дрехите те посрещат - по ума те изпращат”, както и другата подобна на нея: "Можеш да направиш само едно първо впечатление”. Дрехата е външен израз на вътрешния свят на индивида. Обикновенно това става интуитивно и неосъзнато. Просто човек се облича следвайки нагласата на средата, в която се движи и гледайки, се стреми да й подражава. Друг пък се пленява от някоя известна личност и обличайки се като нея, се надява чрез външната форма да приеме и личностните качества на ”звездата”. Което има своята логика - човек се превръща в това, което следва и дрехите са символа, претенцията, която декларира пред света. Дрехата в този случай се явява лозунг, декларация за кредото на носителя си. Но един осъзнат човек, намерил и определил себе си, своята ценностна система, човек, който държи да бъде самият той, а не някой друг, следвайки своята уникална индивидуалност, може да заяви себе си и своите личностни достижения напълно осъзнато чрез избора на своето облекло и външен вид, разчупвайки общоприетите модни тенденции или напротив, подбирайки тези от тях, които обслужват неговата потребност за уникалност. В един момент уникалният човек осъзнато тръгва да търси външен израз на тази уникалност. Пример за това са популярните светски личности - ”звезди” - търсещи по-особено и специфично- уникално облекло. Нещо повече, един осъзнаващ себе си човек, който е приел определени ценности би могъл да използва езика - „кода” на облеклото, за да ги заяви пред хората, да им проговори, да провокира в тях търсене и приемане на същите ценности. Изследвайки образците на родния ни фолклор, ние виждаме, че нашите предци са познавали сила за въздействие на облеклото и неговия знаков код. Наред с невероятната красота и естетика на костюмите им празничното облекло е натоварено с дълбока символика и мистицизъм. Традиционното облекло на българката е знаково в две посоки. 1. Код насочен към социума, към обществото. Чрез елементите, формите и цветовете, или липсата на такива жената обявява социалния си статус – дали е мома, годеница или невеста, дали е плодна, или е вече старица. 2. Код, система от символи и знаци, предназначени за въздействие - заклеване на невидимите сили - зли или добри.

3. Новата дреха – ново име, нова същност

носия

За символизма на дрехите, за тяхната необикновена сила да декларират промяна в човека говорят и традициите на предците ни. Всяко ново начало като кръщене, преминаване от детство в моминство, женитба, смърт е придружено с нов вид дреха. ”След сватбата и очистителната молитва на 40-я ден жената е назована вече невяста, буля и приема за свое име, произлизащото от собственото име на мъжа й (Тодорица, Николица). В ход е един от най-големите прерогативи на човешкия символизъм -наименуването, с което се обозначава не някакъв нов човек, а същият в едно ново отношение”, Касирер, 1999 : 61, 62. Задомяването, преминаването в дома/рода на мъжа е връх в живота на жената и отбелязването му става чрез множество символи, най-ярък, от които е венчалната носия - най-пищна, най-богата – най-гиздава и от към количество елементи на облеклото, и от към везбена орнаментика. Друг недвусмислен пример за връзката ново име - нова същност - нова дреха в нашето минало виждаме в промяната на облеклото на революционерите от Априлското и Илинденско-преображенското въстание.

“Въстаническите дрехи, подобно на сватбените, са необикновени празнични дрехи по две причини: на първо място, защото се набавят с цената на значителна финансова инвестиция, а на второ - защото по правило остават неупотребими извън контекста на повода, за който са специално са ушити. Тази еднократност на употребата е симптом за здравата връзка, съществуваща между облекло и събитие, между индивидуалния акт по преобличане и социалното действие, което то маркира. Революционната униформа има колкото утилитарна, толкова и знакова функция - сред основните й цели е и възвестяването на преображението на роба в свободен човек. Актът на преобличане утаява в себе си чертите на специфичен "ритуал на прехода", маркиращ замяната на една персонална същност с друга - чрез изоставянето на ежедневното облекло за сметка на революционно въстаниците се разграничават от битовото поведение и декларират приемането на нормите на героичното съществуване. Този преход често е допълнително подчертан от знакови действия, гарантиращи потъпкването на делничното съществуване - метафора, подлежаща на буквализиране:
"Всички вече бяха на крак, облечени по хъшовски и въоръжени, а собствените ни дрехи бяха разхвърляни небрежно по земята, които всеки тъпчеше из краката си, като в тях да се заключаваше робското". Григор Григоров
ГЕРОИЧНИТЕ ДЕКЛАРАЦИИ: ЗАКЛЕВАНЕТО, САМОНОМИНИРАНЕТО, ФОТОГРАФИРАНЕТО, ПРЕОБЛИЧАНЕТО.

4. Дрехата - пресътворяване на света, трансформация на материята, от хаос към космос

Подобно на много аспекти от битието на българите, сътворяването на дрехата е ритуал, свещенодействие, повтарящо мита за Сътворението, в който от първичната сурова материя на хаоса (в дадения случай платното) чрез култивирано действие се извлича, подрежда, съшива новата дреха. Забелязва се аналогия и с друг световен мит - мита за трансформацията, чрез противоположните действия на разчленяване - кроене, рязане на една материя и пресътворяване, съшиване, възкресяване се постига нов превъзходен вид - вече дреха (мита за Орфей, Дионисий, Озирис, Христос).

5. Дрехата – територия на жената, нейната градина.

Дрехата на българката се явява нещо много лично, най-личното пространство до степен на срастване. Прави се аналогия с дома, с територия, която се маркира и огражда подобно на къщата. Декорацията по всички отвори отговаря на вратите и прозорцитегорната дреха - външен двор, ризата - най-интимната част, сходна с най-вътрешната стая на дома, престилката - врата, която пази най-сакралната част на женското тяло - нейната утроба. Името на женското облекло е носия - носи се на тялото. Празничното облекло се нарича премяна. Ежедневното се облича, а с премяната се пременява. Премяната е свързана с традиционните празници и е с подчертано обреден характер.

"Делничната дреха се явява преди всичко вещ, празничният костюм - преимуществено знак. В резултат се създава не просто вещ, а изкуствен културен символ. Знак, код, означаване, семиотика, казваме неща с дрехите, които избираме да носим. Може да бъде прочетено като текст, знакова система, "комплексен знак”. Радослава Ганева, ”Знаците на българкото традиционно облекло”.
Най-ярко се откроява костюмът на млада омъжена жена /младата булка/, включващ пълния комплект - пълна премяна.

6. Основни елементи на дрехата:

„...с тънка ризка копринена, и шарена и писана, и на игла изнесена, и с мъниста онизана, на гърди й ясно слънце, на рамене ясен месец, по поли й дребни звездици” Коледна песен

българска-народна-носия2 българска-носия2

Ризата се явява като най-долната дреха, или първата - основeн елемент в облеклото на жената, който е характерен за всички етнографски групи от населението по българските земи. Различават се най-общо две различни кройки. Най-широко разпространена е правата кройка - туника, крои се от прави парчета без извивки. Тя е винаги дълга до глезените, с широки и отворени в края ръкави и най-често обилно украсена с везмо по полите, пазвите и ръкавите. Другият вид риза, който е сравнително по-ограничен и се среща предимно в Северна България, е бърчанката, с по-сложна кройка, набрана по врата и ръкавите. Тази риза има стойност на горно облекло през лятото и е извънредно богато украсена с везба, най-вече по пазвите, ръкавите и от към гърба. Ризата обладава най-голяма сакрална ценност, първостепенно значение сред надарените със свръхестествена сила елементи от облеклото. Непосредствено докосва кожата. Ризата е свещена за момата и булката, приготвя се лично или е обреден дар - знак за родство. Самото й изработване от изтъкаването до украсата е ритуал, магическо сътворение, пресътворение - модел на света. Откриват се елементи на космически възгледи зародени от най-дълбока древност. Ризата с космически символи е сред най-често използваните илюстрации на женското изкуство. Цветовете: Ризата се изработва от бял ленен или конопен плат. Символиката на белия цвят е всеизвестна. Бялото е цветът на светлината, на чистота, непорочност, девственост, истина, божественост и святост. В българския фолклор белият цвят е символ на мъжкото и небесното. Освен като цвят ризата е символ на достойнството на жената, нейната сила, нейната святост, нейната чест. Доказателство за това са митовете за ергени, които успяват да откраднат ризата на самодиви, като с това им отнемат силата и ги принуждават да станат техни невести, но само дотогава, докато успеят да си върнат ризата. Материята: Изработена предимно от лен и коноп, векове наред считани за чисти материи – небесни, способни да се възпроизвеждат от семена, митологично свързани със Сътворението, с качествена характеристика на "горния свят" и "мост за рая". Не случайно в различните библейски текстове светии и ангели се явяват в ленена дреха, а според еврейския закон най–долната дреха на свещениците също задължително е от лен. Шевиците: Бялата риза е богато орнаментирана с бродерия по всички краища и прорези и дори по съединителните шевове, като това не е единствено с цел декоративна украса. Тези орнаменти са система от знаци със специфично значение за предпазване на жената и нейната дреха - сила, като символично ограждат нейната „територия” със символи – стражи, които да воюват и я пазят от злите сили на хаоса - разрушението и смъртта. Други символи пък са натоварени с функцията да призовават добрите сили за благослов на всичко свързано с живота и чадородието - една от най-свещените функции на жената.

”Всеки елемент от празничните и ритуалните облекла е също вид йерофания. Истинско духовно изкуство е приготовлението на кукерските костюми, както и чеизите и премените на булките и дрехите на момците. Всички те са извезани и украсени с орнаменти и изображения, които намираме и върху най-древните артефакти по нашите земи, по златните тракийски съкровища, керамиката, храмовите комплекси. Тези свещенни знаци са йероглифната връзка на взаимодействие с невидимите същества, населяващи света на тракиеца и до днес. Богатството на орфическата духовност е преминала във всички занаяти и техните произведения. Такива шарки намираме в домашните одеала, завивки, килими, и други подобни покъщни плетени одежди и тъкани. Същите стилизации наблюдаваме и в погачите и в много други украси на дома”. Цветан Гайдарски, “Тракийският орфизъм за напреднали”.
Изображенията са с огромно разнообразие, затрудняващо класифицирането им. Най-общо се делят на растителни, животински, човешки, геометрични. Като символи всички те имат място до световното дърво, включени са в порядъка на сътворението и функционирането на света, космическия мит – хаос – небе – земя – слънце – звезди – време –растения – животни – човек - дом.
“Преобладаващо е използването на 3 цвята - бяло, червено, черно. Бялото и червеното са свързани с мъжкото и женското начало, с небето и земята в свещен брак по между си. Тяхната "мартеница" - живият живот е в опозиция с черното – което отговаря на отвъдното”. Радослава Ганева.
Символизмът на червения цвят, най-широко използван в декорацията на шевиците, е свързан с кръвта - живот, с войната, с огъня и с яростта Божия, в народните вярвания е със силно предпазваща (воюваща) функция срещу разрушителните сили на хаоса и смъртта. От друга страна червеното - аналог на кръвта, е което влива живот и зачева, поради това най-изобилно е използването му при невестинските премени, и намалява или съвсем изчезва при дрехите на възрастната жена.

традиционна-носия

Горната дреха се явява втори пласт, след ризата като обикновено повтаря силуета на туниката. Има няколко разновидности на горната дреха - сукман, сая, двупрестилчена и еднопрестилчена дреха. Различни са версиите за произхода на всеки от тях. Според В. Наследникова - женския сукман е втора туника от вълнен плат през зимата и конопен през лятото, с дълги прорязани ръкави. Има сходни белези между сукмана и дрехите на ктиторите изобразени в църквите в Земенския, Боянския и Кремиковския манастири. В българската научна литература има становище за тракийския произход на диплестата форма на сукмана - напластяване на вълнената дреха над хитона като израз на престиж и благосъстояние. Саята също повтаря силуета на туниката на ризата, но е изцяло отворена отпред. В кройката й отново личат следи от привичните за древните траки високи странични цепки. А относно двупрестилчената носия (пола на парчета), за нея се счита, че е най-старата сватбена дреха в Източна Европа и е символ на плодородие.

българска-носия33 българска-носия3

Изработена от по-груба и топла материя - най-често вълнено сукно, в цветове тъмни и контрастиращи на ризата, но има и светли в някои райони. Дори се счита, че първоначално горната дреха също е била светла, но потъмнява под влиянията на чуждото владичество. Украсата отново е най-богата по ръбовете и отворите. В представите на българина вълната принадлежи на земята, има значение на предпазна граница между световете. Вълненият конец присъства в различните обреди. Вълната е насочена към външния свят, принадлежи му - тя е в обредна опозиция на лена и конопа, съпричастни към небето и слънцето. Външните части на ризите, които са на показ също са богато покрити с бродерии най-често с вълнен конец. Както по форма, така и по декорация горната дреха и ризата се припокриват, дублират или допълват. В повече от случаите най-ярка е декорацията върху горната женска дреха. Използва се не само кръстовиднта бродерия, но и много други декорации, като ширити, гайтани, дантели, обшиване със сърма, копринени или кадифени ленти, пайети, мъниста, монети и др.

българска-народна-носия5 българска-народна-носия3

Елемент допълващ втория пласт облекло. Тя е един от най-сакралните елементи, наред с ризата. Ярък символ с подчертана обредна функция и социален знак за общността. В някои райони е и символ за принадлежност към даден род, своеобразен герб на рода. Произхода й е неизвестен, една от теориите е, че произлиза от парче тъкан или кожа, пришито за пояса с чисто магически функции. Според друг анализ, този вид облекло определя социалния статус на жената - чисто женски атрибут. Според трети – произходът й е като обреден символ в лазарското и венчално облекло - стенопис от църквата "Рождество Христово" в Арбанаси от 1649 г. Предназначението й е най-вече знаково и декоративно, доколкото тия две функции могат да бъдат разделени. Изработена е най-често от вълна. Богато орнаментирана - с разнообразни елементи, повтарящи тези на ризата, но по-ярки и изразителни.

българска-народна-носия20

“Всяка шарка има свое символично значение. В тия шарки българската домакиня изразява вярата народна, в тия шарки се изказват радост или скръб, тия шарки показват какво се проси: плодородие, сила, благоденствие, живот, здраве, веселие, любов, с една дума с шарките се представлява една молитва, написана със символически белези”. Д. Маринов, края ня 19 век.
Характерни за нея са ресните "плетеница”, мъж и жена прегърнати и означаващо сговор в къщата. Същото наблюдаваме и при мартениците. Тази част от облеклото е сред най-ярко представените символи на женското начало, еквивалент на женската утроба, обредната й роля е като врата, която затваря пътя към дома - утроба.

Елемент с изключителна важност - наричан е ключ на основния състав. Разделя визуално дрехата на човешка горница и долница. Горната част е свързана с небесната същност, долната - със земната. Отново виждаме аналогия със световното дърво. Както от практична гледна точка, така и чисто знаково в средновековния свят на българина поясът е задължителен и никога да не се сваля ,,неопасани християни не се допускат до причастие”. В напътсвията на папа Николай към Борис І (9 век), се открива и значението му като знак - ”трябва да изпълнявате това изискване /използването на пояс/ не буквално, а в духовен смисъл, понеже в описанията на отците поясът се употребява като метафора на живеенето в целомъдрие”. Носенето на женския пояс е знак за морална чистота, във фолклорните вярвания само самодивите ходят “разпасани” и несплетени.

българската-шевица345 българската-шевица55

Поясите са с различни форми и декорация и начин на изработка, като се очертават три основни групи: 1. Тесни и дълги колани - пъстри, на ивици,геометрични нишки. 2. Широки пояси - също дълги, многократно увиващи се, ярки, едноцветни или тип кенар. 3. Късите колани с пафти - с шарени колани, тъкани и извезани, носещи името зунка - дъгата. Декорацията - геометрични, растителни елементи, най-често изображения на лозата, дъгата. В народната поезия дъгата се определя като ”пояс на Господа”. Поясът е натоварен с много символичност, при жената е свързан с плодородие и успешна бременност. Благополучната бременост се осигурява чрез ежедневно носене на пафтите, дар от годежа - "да ги крепят докато са бременни”, при което се носят смъкнати долу ниско, за да “държат” плода. При металните пафти се наблюдава силна приемственост от тракийските ковани златни и сребърни съдове, и като технология, и като стилистика. Най-често се срещат извитите във форма на херувимски-ангелски криле, и тия с кръглата форма наподобяваща слънца - основни символи от тракийското ни наследство. Същата приемственост се наблюдава и при металните накити.

български-пафти2 български-пафти1

Наблюдавайки чудните носии, завещани от нашите майки, разчитайки тяхното послание с мистичния език на символите, ние се докосваме до вътрешния свят, до душата на българката. Нейно облекло е желанието за чистота и святост, нейн копнеж е любовта към любимия, заради когото е готова да смени и име и бащин дом, но над всичко това е кулминацията на нейния живот - зачеването, раждането и опазването на чадата - чадородието. Плод на този подвиг сме и ние, нейните наследници, оцелели сред вековната агресия към рода, народа и вярата ни и нека се окажем верни на традицията, опазила и дарила ни с живот и българска самоличност.

българки

Таня Колева

e-mail: pr@rodovzavet.com