Мъдростта на дедите – богатство нетленно
В ден като днешния обикновено сме заливани от информация за случки и събития, оформили облика на фолклорния празник. Друг аспект на активната обществена памет са темите около песни, танци, занаяти и обичаи, поставени на почетно място. Това са важни обстоятелства, прилежащи към празника, но все пак те са видимата страна на процеси, протичали в сърцевината му. Отправната точка и основният компонент във възстановлението, а и в опазването на българщината, е вярата народна – тази, която е преподавала и възпроизвеждала това богатство. В нея са началата на духовността, стопанисвала света, който наследяваме, и тя е причината за съществуването на богатата ни обредна култура.
За предците ни – онези, чрез които сме дошли на този свят, земята не е само пръстта, измерена в хектари. Тя е космос, проявление на силите, движещи света. Обредите в своята драматургичност са часът на извикване и среща помежду им, за да бъде “както на небето, така и на земята” – залог за благоденствието на дома. Затова в древността са наричали мястото на тяхното владение „КАХИ“ – „кал, земя, почва, свят“, дума, в чийто корен „КА“ се съдържат и значения като „персона, проявление, присъствие“.
Присъствието неизменно можем да свържем със стопанина-земеделец, с неговите творчески сили и способности. Ако приемаме, че обредът е време за измолване на помощ Свише, то тогава присъствието би трябвало да е и явление от Небето. Това съответства на разказа за сътворението – Бог създал човека и го поставил стопанин в Едем. Още тогава той приел дял на стопанин и съработник на небесния си Отец. Въпреки грехопадението този дял не му се отнема – даденото си остава дадено. Разликата е в това, че след изгонването от райската градина човекът стопанисва вече сам своята градина, вън от присъствието на Бога, в измерението на времето, пространството и тлението – място, където, ако не покани, не извика или не потърси божественото присъствие и подкрепа, той остава незащитен.
Ето още нещо интересно! Воловете за предците ни са силата на един стопанин, те са му помощ при обработването на земята за засяване. Наричали са ги „АГЕЛИ“ – дума, много близка до „пратеник, ангел“ („АГГЕЛОС“). Едните помагат тук, на земята, а другите са извиканите от небето в помощ, в чиято власт е да съдействат да се посее, да се отгледа, да се събере.
В говоримата ни реч до днес съществува аналогия между семето, попаднало в земята-пръст, и семето, попаднало в земята-човешка душа. Това възприятие е наше наследство от древното ни минало, когато семето за посев е наричано „СОМА“. Според архаичния говор тази дума означава още „снага, осанка, сой, сомн“, което е препратка към конкретиката за човека като „земя, територия“, върху която се сеят семена-съдържания.
От своя страна „МА“ като част от корена на думата допълва със значението си – „дял, дълг, свято място, олтар“. Което иде да рече, че в онези далечни времена чистотата в невидимото пространство на мисли, чувства и желания е прилежно пазена.
Можем ли днес да сме такива пазители? Доколко днес можем да сме в този дял, но и дълг, да стопанисваме душата си като земя – свято място? Защото ето, това е един от начините да опазим наследството си, приемайки критериите за добро и зло на древните като собствена мярна единица.
За тези преди нас това, което днес само предъвкваме и се чудим как се стопанисва, е било повече от светоглед и възпитание – било е работещ механизъм.
Нека ви споделя нещо много интересно – свидетелство както за погледа, възприемащ света, така и за вярата, която ги е обличала в сила. Способният и надарен човек, създаващ блага в древната ни реч, е назоваван „АМ“. Това е основа, разгръщаща се в думите „АМАХI“ (значеща „имащ законна сила, възтържествувал, победил, във владение на“), но и „АМЕНТИ“ – „ад, пъкъл, хадес, мястото на сенките“… Всичко е въпрос на избор. Творческите способности на личността могат да бъдат впрегнати и работещи в чистота, ред и законност или пък в нечистоплътие и беззаконие. Хомотът на земеделеца се поставя в деня, когато се задвижват невидимите пластове и процеси. Подобно на нивата – там, където, за да победиш, за да бъдеш сит, устояваш в жегата на деня.
Дали разбираме, че егоизмът, злобата и нечестието са семето, което сеем днес, но и семето в нашия хляб за утре?
В ден като днешния – Кръстовден – нека надникнем отвъд сухата информация за това какво е оформило облика на фолклорния празник. Време е отправна точка за нас във възстановлението, а и в опазването на българщината, да бъде вярата на предците и културата им на мислене. Какво иначе ще стопанисва света, който ще оставим след нас, и как ще пренесем във времето богатствата на българската обредност?
Десислава Иванова