Всички сме чували за Св. Андрей. Първият призован за апостол лично от Иисус Христос! Така е останал в съзнанието на хората, но евангелският разказ на Йоан разкрива, че първо не Иисус отива при Андрей да го призове, а Андрей, чувайки учителя си Йоан Кръстител да казва: „Ето Божия Агнец!“, отива след Христа и то, за да види къде живее… Тези, които живееха в близост до Христос от Назарет, не вярваха в Него, поради това, че го познаваха като „сина на дърводелеца“, а Андрей не само, че повярва в Него заради думата на своя учител Йоан Кръстител, но и не се усъмни, като видя къде живее (в обикновено жилище като обикновен човек) и още на другия ден повика брат си с думите: „Намерихме Месия!“. Това беше преди Иисус да направи, каквото и да било чудодеяние.
Матей пък разказва за онзи случай, в който Иисус, като ходил край галилейското езеро, видял двамата братя Петър и Андрей, които хвърляли мрежа в езерото и им казал: „Дойдете след Мене и аз ще ви направя ловци на човеци!“. Така разказано звучи просто като крайбрежна разходка, но в действителност те тръгват по един труден път. Път на себеотдаване и посвещение в кауза. Каузата да живееш според закони и ред, различен от общопознатото. Което ще рече да прощаваш, ако е необходимо и до седемдесет пъти по седем, да правиш на другите това, което искаш и те да правят и на теб, да се бориш със злото и да се приближаваш към доброто, винаги с благодарност да заставаш пред Вездесъщия, който дава слънце и на добрите, и на злите.
Едно такова поведение трудно се вписва в профила на съвременната успешна личност, тъй като тя е по-хищнически ориентирана и категорично бранеща зоната си на комфорт. Но в контекста на светия живот, даден за пример, успешната личност не е друга, а именно тази, която не променя стандартите за добро и зло и следва призива на съвестта си.
Светият живот и дело на апостола, освен за възпоменание, е и за да послужи като пример, достоен за подрaжание. Книгата „Деянията на апостол Андрей“, поместена в сборника „Тракийските Хроники“, е скъпоценно свидетелство, достигнало до нас през вековете. Въпреки многобройните опити да бъде унищожено, включително от църковните власти – разбирайте от властите не на истинската църква, служител на която е бил и самият апостол Андрей, а на нейното имперско покварено копие, което има толкова общо с истината, колкото тъмнината има със светлината. Така книгата „Деянията на апостол Андрей“ попада под ударите на т. нар. Decretum Gelasianum, с който се определя кои книги са канонични и съответно добри за четене и кои – апокрифни и забранени за четене. И как ли имперската църква няма да иска да я унищожи, след като в нея се свидетелства например как един римски войник, просветлен от думите на апостол Андрей, съблича своята униформа, за да бъде кръстен във фонтана пред Префектурата и да воюва от тук насетне за Истината и Правдата, а не служител на насилието и убиец на човеци…
Книгата „Деянията на апостол Андрей“ разказва, че всеки човек, ако познае истинската свобода, би предпочел да умре, но не и да я загуби отново, заради което е и забранена за четене, защото ако човек разбере това как би могъл да бъде излъган да живее безчестно заради срамни облаги повече? Ако човек се научи да владее своето тяло, своите мисли и чувства, как друг ще владее над него? Ако живее благочестиво и са благословени предприятията му Свише и така той благоуспява във всичко, вървейки в пълна увереност, как ще го държат в зависимост и страх? Ако стане силен и доблестен мъж, като Св. Андрей, (защото това значи името му) как ще го победят?
На Андреевден времето се обръща, деня започва да едрее, затова някъде му викат и Едринден. „Не е вярно!“ – ще каже пунктуалният материалист, – „Това става едва на 22-ри декември!“. Ех, приятелю, как да ти подскажем, че Андреевден не е на 30-ти ноември, а е денят, в който ти приемаш от духа, вярата и делата на Св. Андрей и времето в теб се обръща или по-скоро ти го обръщаш, както казва нашият силен мъж от Карлово – Васил Левски… Ако Левски нямаше вярата, куража и най-вече Бога на Св. Андрей, ние още да сме си роби…и за съжаление, някои все още са си…Какво би казал Дяконът за сегашното поколение?
Автор: Пламен Иванов
46 Comments