Какво можем да сътворим на Бъдни вечер? Според народната вяра това е магическа вечер, и всяко действие в нея е важно. А дали го разбираме? Днес нямаме волове, рало, жив огън, млад момък – младоженец, който да отсече тригодишно дърво бъдник и да го внесе с думите: „Славите ли млада Бога? Щом славите, влизам аз и Бог с мене!“ Но благословиите и днес могат да дойдат при нас, и днес можем да задействаме невидими добри сили, като спазим дълбочините на старинния обред.
Приятели, нашите деди биха били доволни, че сме се избавили от тежкия труд по оране, пране на ръка, ровене в пепелта. Това, което има да пренесем и съхраним не са самите предмети на техния бит, а Силите, които тяхната вяра е призовавала.
След като бъдникът е бил завит в пелени, помазан с миро и тамян, той е оставал да гори през цялата тъмна нощ. Така според народната вяра на дедите ни християни, Христос остава до своите си в тъмнината на всички изпитания, както огънят гори в дома до новия изгрев, до проглеждането и изцелението на следващия ден – Рождество! Затова е много знаменателен моментът, когато не само полазникът на Игнажден, а и малките коледарчета сутринта на Бъдни вечер разравят огъня в дома, и едва тогава произнасят своята благословия. През тъмната нощ обикалят и коледарите. Достойни мъже от общността влизат като божи пратеници в битка със злите сили, наричани днес депресия, отчаяние, огорчение и неверие, които идват, когато ни е тъмно, когато не разбираме, когато страдаме и се мъчим в душите си. Подобно тригодишния бъдник, оставен в камината, нека и ние да разгорим трите свети естества в нас – дух, душа и тяло, за по-добро бъдеще. Нашите разбирания, нашите преживявания, и нашите земни дела могат да се преобразят така, че това добро бъдеще наистина да се случи.
Огънят в дома не се гаси, а особено на Бъдни вечер се пази задължително от жените в дома. Огънят е символ на нашата разпаленост като българи да надделеем, да овладеем, да победим и да покорим – всяко зло в дома и народа. Огънят в огнището, което сме и самите ние…
Често се говори за ястията на трапезата, и за коледното преяждане. Но идеята на богатата трапеза е да има „от всичко“ през нашата Нова година. Кое е това всичко? Седемте ястия са като седемте божи духове, които носят благословии – мъдрост, разум, съвет, сила, знание, страх от Бога и самото Му свято присъствие. Ако се изпълваме с такова богатство, с такава нагласа, сме силни и подготвени за неизбежните изпитания. Деветте ястия пък напомнят бременността на жената, която след пълни девет месеца ражда здраво чедо. Мъдро е като бременната жена да се пазим от всичко нечисто, докато не се роди, съгради желаното и чаканото от нас.
Самият обреден хляб, който стопанките слагат на трапезата, задължително е изписан с образно слово, означаващо Христос и овце в кошара. Не овцете на българина са закодирани тук обаче, а овцете Христови, които са именно българите. Според преданието, достигнало до нас, нощем на трапезата слизат преминалите отвъд наши предци. С какво биха се хранили техните светли духове? С това, което ние опазим и изградим според завета и битките им. Затова има и духовно родство. И ако някой няма голямо семейство, или е пръснато по света, може да се събере с тия, с чиито сърца се чувства близък, в името на нещо по-голямо. В името на рода български, за да възстановим изцеляващата сила и мъдрост на този род срещу заблудите и имитациите. Като види такива хора, самият Христос казва: „Огън дойдох да хвърля на земята, и какво повече да искам, ако се е вече запалил…“
Автор: Павлина Папазова