Фолклорната традиция от Траките до днес през метода Гайд – генезис, възстановяване и практика. ЧАСТ I

Още в презентирането на „Методът Гайд“ през 2006 година, бе отбелязана приложимостта му в науки като лингвистика, тракология, антропология, теология, психология и прочие. Тогава все още не беше ясно, какво реално би могъл да произведе един работен процес, обвързан тясно с този способ, но в следващите години методът успешно бе прилаган в разчитането на много артефакти, изписани на образна реч, откривани в територията на древна Тракия. За културната антропология стана явно, че познанието и мъдростта във фолклорната традиция освен от уста на уста, чрез песни, приказки и поговорки, е преминавала в поколенията и в писмена форма. Повече от това – откритията на д-р Гайд възстановиха едно отдавна отхвърлено твърдение, че обредните практики не са единствено и само учебен процес, предназначен за по-младите в общността, но са и време за богопоклонение. Едновременно с това чрез тях, се конкретизира почитаното божеството, а именно – Триединният Бог.¹

С излизането на втората книга от научните изследвания на д-р Гайд и представянето на декодираните паметници на културата на всички с интерес към материята се даде нов поглед, яви се нещо твърде основополагащо и свързващо логично доста детайли от нашата културна идентичност. И това е светосхващенето на предците ни за многопластовостта на света, който населяват човешките родове, споен в едно в следствие на непреходната, вечна съставна част. 2

Оброчната Плочица от с. Градешница

Според възприятията на праотците ни потенциал с такава непреходна величина се съдържа:

1/ В заобикалящата ни среда или в измерението на време и пространство.

2/ В човешката идентичност.

3/ В онази част от света, неподвластена на време и пространство.

Според възгледите на древните вселената е свещена симбиоза между тези три отделни свята, всеки със свое собствено битие, а денят за обред, можем да кажем, е времето, в което трите стават едно. Съединяват се с оглед насъщното благословение и очакваното благоденствие. За това в тържеството на обредните практики наблюдаваме взаимоотношения между:

1/ Митични същества – представители на вечността или, както по-горе споменах, вечността вън от време и пространство.

2/ Хората в общността – проявлението на вечността в човешката индивидуалност.

3/ Измерението на време и пространство – лозе, нива, обор и животните в него – вечността, но вече проявена във времето и пространството.

„Методът Гайд“ декодира образната реч, чрез по-късни аналогични писмености, една от които е древният бохарски диалект. Не без основание в него намира отражение същото възприятие за празника, като време на взаимодействие между световете, време на среща между видими и невидими, извикване, измолване на добруването на дома и продължаването на рода. В изследваните от нас употребявани в бохарския диалект думи за обред, празник, обичай, наблюдаваме следната семантика:

За обред:

„abot“ (авот, авет) същ. им. м. р. – обред, обрат, завъртане, оборот, време за сеене, жънене или оран.

„entoly“ (ентоле) същ. им. ж. р. – обред, заповед, управление, наставление

„ry]“ (рети) същ. им. м. р. – обред, навик, обичай, подобие, поведение

Като корена на думата рети:

„ry“ (ре) същ. им. м. р. – слънце, слънчево дърво, изгрев, рай

За обичай:

„cwnt“ (сонт) същ. им. м. р. – обичай, привичка, зачатие, основавам, изконно, извиквам – призовавам да стане

„sai“  (шай) глагол – изгрявам (за слънце), същ. им. м. р. – обичай, зачевам, уповавам, начевам

За празник:

„sai“ – се употребява и за празник – въздигам се, слънчев изгрев, почит, зачитане

Според употребяваните думи в архаичния диалект обредът е нещо изконно, навик, време на обрати, на извикване в съществуване, време за въздигане и зачеване, начин на отдаване почит към Бога – Слънце. Тук прави впечатление, че в бохарския диалект Богът е припознаван и като Слънце. В анализа на направените проучвания на д-р Гайд е публикувана декодирана от него плочка, намерена при могила в с. Точиларе, където Богът-господар е назован ДИОНИСУС  или ДИОН ИСУС – слънцедатният Исус – оня, Който е преди Авраам, същият, споменаван и в други епоси, като Словото, сътворило познатия свят.³

В конотацията на думата „sai“ и по-конкретно в смисъла на време на въздигане, намира своята идентичност в текстове на Св. Църква ⁴, съхраняващи разказа за отделянето на Адам от Едем. В разговор с Бога той казва:

„ – О Господи, когато живеехме в градината и сърцата ни бяха издигнати…“

Явно за първите между човешките родове, въздигането на сърцето и душата е тъждествено състояние на това преди падението, което означава, че всеки обред, установен в празничния цикъл има за цел да възстанови изгубеното при отделянето и е своего рода съединение в едно на по-горе споменатите три свята.

При употребата на „ry]“ (рети), но вече в ж. р. наблюдаваме значения като – нрав, образ и подобие, подражание. Според смислите на архаичния диалект във времето на тържеството се осъществяват процеси освен на призоваване и обрати, извикване и поставяне на начала, също и на възстановление в образ и подобие, възстановление на състояние преди падението. Ако има резон това твърдение, то този начин на мислене е редно да намери своето проявление във веществената ни култура.

Автор: Десислава Иванова

1. Тракийското Писмо Декодирано – I / стр. 47.
2. Тракийското Писмо Декодирано – II / стр. 47.
3. Тракийското Писмо Декодирано – III / стр. 38 – 40.
4. Тракийските хроники / стр. 80 – 13 глава.

* Всички йероглифи са индентифицирани с латинските си индекси по конвенционално приетата международна система на GARDINER.