Повод за написването на тази статия стана резонният въпрос на една майка, чието дете много се разстроило, когато в училище прочели текста на едноименната песен от нашето заглавие. Текстът е познат в няколко версии, тъй като песента е широкоизвестна и пята поколения наред.
Разликите между различните версии на песента са в детайлите, но не и в смисъла. А ето че за днешния високообразован, но за съжаление като правило бездуховен или другояче казано – материалист човек, именно смисълът е този, който убягва. Буквалното разбиране на текста води до естествената реакция на детето, което е чиста душа, дълбоко да се разстрои. Та нима е възможна такава жестокост – да се вгради жив човек, при това млада жена, кърмеща малко дете, в основите на някаква си къща или пък мост, само за да потръгне строежът? И що за народен гений е този, който възпява такова безумие? Нима наистина е редно това да се преподава в 21-ви век?!?
Да, погледнато буквално, въпросът е резонен. Но още по-резонен е въпросът: Нима няма, нима не е останал никой, който да може да разтълкува написаното и завещаното от народната мъдрост на децата? Има безбройни публикации в Интернет, които представят този толкова разпространен сюжет по всички земи, населявани от българи през древността – от делтата на Дунава до днешна Унгария като едно езическо вярване и дори едва ли не като обичай, който се е практикувал в действителност, черпейки фактология от намерен скелет в основите на джамия в Мадара, за който дори не се знае дали е бил вграден или просто основите са били построени върху стар, неразкрит гроб. А това, което със сигурност се знае, е че изконната вяра на българите никога не е предпоставяла да се строят джамии, камо ли да вграждат живи хора в тях. Дори в учебниците по литература не открихме смислено обяснение и разясняване на образите, вплетени в песента, а само това, че едно време хората вярвали в мита, че за да е устойчив един строеж, в него трябва да бъде вграден човек или негова сянка (това потвърждава и Димитър Маринов в „Народна вяра“ стр. 318, 319). Някъде се говори за дълг към обществото, чест, морал и прочее, които не само че нямат нищо общо с посланието на песента, но и поднесени с нея, без обяснение на скритото ѝ значение, имат точно обратния ефект в съзнанието на децата. Що за дълг е това да вършиш такова безумие? Каква е тази тежка дума, с която си се задължил и с цената на всичко добро и човешко трябва да спазиш? Объркването става още по-голямо, когато се сравнят различните версии на текста на песента. Докато в една от тях се казва само, че другите двама братя предупредили жените си да не идват, а пък Стоян на своята нищо не казал, в друга версия дори се разказва, че той съвсем ясно ѝ е заръчал да стане рано, да му приготви погача и да дойде на градежа да я донесе – нещо, което тя с голяма любов и старание изпълнила. Нима можем да допуснем, че предците ни са имали предвид това, че Стоян (или Манол) е мразел жена си, от която е имал невръстно дете, което тя още кърмела, та затова ѝ е заръчал рано-рано да дойде? Или просто той е бил най-глупав, най-наивен, готов да жертва съпругата си заради работата? Трето обяснение (може би прието като най-приемливо за децата) е, че той всъщност хем не искал да изневери на дадената дума, хем искал да я предпази, като й дал много задачи, но видиш ли, тя била толкова старателна и любяща, че ги изпълнила рано-рано и пак се оказала първа на градежа. От това обяснение обаче единственият смислен извод, който може да си извади едно съвременно дете, е че Стоян е наивен глупак и като него не бива да се постъпва.
Но нека започнем отначало, за да разкрием на читателя посланието на песента.
„Троица братя града градяха“. Защо трима? Защото човешката природа е троична – дух, душа и тяло. Тук не се разказва някаква буквална случка или история, в която има трима участници. Българските народни песни и приказки много често са с преносно значение, говори се със символи – казва се едно, а се има предвид друго. Белият град е доброто, което човек е призван да гради в живота си, неговите добри дела, ако щете, неговото съкровище на небесата, неговият вечен дом. Бялото винаги е образ на святостта, Белият град – на Божието царство, на вечните жилища. Предците ни са вярвали, че земният живот на човека му е даден за да съгради в себе си такава светла личност, която да може да продължи да живее дори след смъртта на тялото, която да достигне до възкресението на мъртвите и поради добрите си дела да получи оправдание от Бога (защото неминуемо в живота си всеки човек прави и грешки). Целта на добродетелния живот е човек не само да не бъде осъден, а дори да получи и награда, но не каква да е, а най-голямата, именно – вечен живот. Затова в много други песни, приказки, обичаи и обреди се изобразява, по един или друг начин, Вечният съд – там където след смъртта човешката душа се явява пред Бога и биват претеглени делата на човека на неговата велика и точна везна – и ако добрите са повече от лошите, човекът бива оправдан, ако ли не – бива осъден.
Да си спомним в тази връзка и прословутия разказ на Ангел Каралийчев „Грехът на дяда Ивана“, който също черпи сюжет от народната вяра и също се изучава в училище. Но вярата на нашите предци не е била въздушна, както сега някои хора вярват, а твърда, равносилна на знание. Както човек знае, че две плюс две е четири, така и те са знаели за Божият вечен съд, затова по много и най-различни начини все това са изразявали, това знание са преподавали чрез народните обичаи и на децата си, като най-важно за живота на човека. Затова народният гений е облякъл това знание в прочувствени образи, носещи посланието за нравственост, които да докоснат най-фините трели на човешкото сърце, и да се помнят цял живот, какъвто е и случаят с песента, която разглеждаме.
„Тримата братя“ Бяла града градят, денем по слънце градят, нощем по тъмно се руши. В други версии денем градят мост, който нощем водата отнася. Това описва какво се случва в живота на човека. Човек, който е дух, душа и тяло, по принцип има стремеж към доброто и гради Белия град – своето светло Аз, старае се да бъде добър. Но това е възможно само „денем, по слънце“. Слънцето в нашата традиция винаги е образ на Бога и на Доброто (Димитър Маринов – „Народна вяра“ стр.30). Тоест, само когато човек е огряван от Божествената светлина – Словото на истината, само тогава той е способен да върши добро. Когато обаче дойде нощ в живота на човека (а това неизменно става, именно както нощта сменя деня, а нощта означава зло, което изкушава човека да сгреши – невежество, незнание), тогава съграденото до момента се срутва, тоест може много добри дела да е направил, ако обаче след тях извърши зло, те не му се броят.
И така, „тримата братя“, виждайки, че работата им се руши, правят обрек да вградят първото либе, което влезе. Това вярване е много, много древно – цели хилядолетия, общо е за много народи и е в основата на всяко добро, постигнато от човешката цивилизация. То отразява разбирането, че за да устои този духовен градеж, човек трябва да жертва най-ценното, най-скъпото на сърцето си. Какво означава това? Не кървави езически жертвоприношения, а да посвети на Бога, и то с радост, с цяло сърце това, което му е най-мило, с ясното съзнание, че по този начин не го обрича на гибел, нито го губи, а напротив – съхранява го завинаги, а с него и себе си. Именно за това третият брат заръчва на обичната си невеста да дойде. Третият брат (също и в други приказки – например „Тримата братя и златната ябълка“) е образ на духа на човека, който се покорява на Божия Дух – тази част от човека, която чрез доброто побеждава злото, на което другите му две части – тялото и душата не могат да устоят. Тялото си иска своето, душата често се раздвоява в различни настроения или мнения, но духът – той е мястото на нашата съвест, мястото, което ако се осветява от Слънцето, става източник на светлина в разума на човека и така човек гради, а не събаря. Можем също да кажем, че третият брат е образ на този човек, който винаги постъпва правилно, който неизменно се увенчава с победа.
Истинността на тази теза се потвърждава и от последните строфи на песента, където невестата вместо да иска от двамата братя да я пуснат, им казва: „Ой, стрици, стрици, същи девери, изградете ме от дясна страна, от дясна страна на Бяла града, та да си храня малкото дете“ . Не се връзва никак, разбрано буквално, нали? Хем иска да я заградят, вместо да я пуснат, хем пък да я заградят отдясно, та да си храни детето?!? Дясната страна в народното вярване е винаги добрата страна. Там именно, отдясно на Бога, стоят праведниците в Божието царство. А отляво са непокорните, блудниците, грешните, псетата, които отиват във външната тъмнина (забележете), където е „плач и скърцане със зъби“ – тоест яд, че вече всичко е свършило и нищо не можеш да направиш. Вече разбрахме, че „вярната невеста“, която се вгражда, е това, което е най-милото, най-любимото за човека, сиреч самата му душа. А невръстното дете, което „невестата“ ще храни, когато е „изградена отдясно“, е отново именно това светло негово Аз, самата същност на човека, която „гола“ ще се яви пред Бога в часа на смъртта. Тази сцена може да се види изобразена по външните стени на манастирските църкви, например в Рилския и Троянския манастир, и не е имало българин в онова време, който да не я е виждал или да му е било все тая, как ще се яви пред Бога в тоя ден и час, за който никой не знае кога ще го споходи.
По този начин целта на градежа е изпълнена – съграден е Белият град, а и детето – това светло естество, родено от Бога в душата на човека, което в началото е малко, беззащитно, невръстно, ще бъде отхранено, докато порасне до пълнолетие и достигне да стане по образ и подобие на своя Родител. Това са два образа на едно и също нещо, вплетени в текста на песента.
След като знете вече всичко това, мисля, че и сами можете да си отговорите на въпроса – трябва ли да се преподава или не. И ако има кой да обясни на децата истинското значение на думите на тази песен, дали те ще се разстройват от нея? Разбира се, съгласен съм, че на учениците в пети клас ще им е по-трудно да разберат, а и на учителите да им обяснят дълбоките концепции, вплетени в текста. В този смисъл и аз, като майката, задала въпроса, смятам, че би било добре песента да се преподава в по-горен клас.
Автор: Пламен Иванов
ФОНДАЦИЯ РОДОВ ЗАВЕТ
Картина: Диляна Ангелова
За коментари и дискусии, последвайте ни в страницата ни във Facebook
1 Comment